Книгата е написана по времето, когато нейният автор, рилският монах архимандрит Методий (Жерев), е игумен на Рилската света обител. И когато българският народ, току-що освободил се от верско потисничество, е застрашен да изгуби своята връзка с православната традиция и учението на светите отци предвид поставянето във все по-голяма изолация на истинските образци на православното подвижничество – монасите.
Aвторът прибягва до образа на преподобни Йоан Рилски, за да разкрие изумителни подробности от живота на монаха и въобще на живота според Христа. Така, книгата е един своеобразен наръчник за живот в Христос. Един ласкав зов на рилски монах, посветил целия си живот на обичния си български народ и молитвите за него.
