Книга на месеца за август: „Църква, народ и държава“. Църквата между историческото митотворчество, държавата и вярата 01.08.2024 – Posted in: Книга на месеца – Tags: Джеймс Линдзи Хопкинс, издателство Омофор, книга на месеца, Църква народ държава

Представяме ви книгата на месеца за август: „Църква, народ и държава“ на Джеймс Линдзи Хопкинс. До края на август можете да я закупите или да я поръчате онлайн с 40% отстъпка.

„Непознаването на Източното православие е позор за западното християнство.“

Тези думи на Антъни Уголник са припознати и от Джеймс Линдзи Хопкинс, автор на едно от най-изчерпателните изследвания на историята и развитието на Българската църква и църковно-държавните отношения. В книгата си „Църква, народ и държава“ (Омофор, 2008), Хопкинс прави задълбочен исторически анализ на процеса на развитие на взаимоотношенията между Българската православна църква, българския народ, българската държава и българското общество.
Книгата е структурирана в осем глави, които обхващат периода от основаването на Българската православна църква до днес. Анализът започва още от формирането на българската православна идентичност в периода 865–1396 г., продължава с анализ на архивни данни за ранния османски период и религиозно-историческия контекст в страната преди началото на народностното Възраждане. Следващите глави са посветени на Възраждането и развитието на движението за народностна църква и българската църковна независимост. Следосманският период е разгледан в контекста на раждане и консолидиране на българската държава. Половинвековният период на комунизма е определен от автора като тежка злополука за Църквата и последван от анализ на следкомунистическия период, като се изследват църковно-държавните отношения във връзка с борбите между просоциалистическите и продемократичните политически сили. Последната глава изгражда историческа интерпретация на църковно-държавните отношения и оценява приноса им в процеса на формиране на българския църковен национализъм.

„В момент, когато българският народ отново бива притискан да възприеме един чужд за него начин на живот, бих желал да припомня силата, куража и търпението на този народ в съхраняването му под властта на деспоти, империи и различни политически философии“, споделя авторът и допълва мотивите си за своето изследване:
„Националните митове обрисуват Българската църква като нещо синонимно на българското национално самосъзнание. Така позорът на невежеството, за който говори Уголник, се отнася не само до западното пренебрегване на българската история, но и до определени исторически тенденции вътре в самата България. Вярваме, че тази книга ще допринесе за излекуването и на двете измерения на невежеството, като предложи един разказ за историческото развитие на църковно-държавните отношения в България – разказ, в който едновременно ще бъде разпознавана силата на митовете и ще бъде търсено по-трезво тълкуване на действителната история на Църквата в България.“

Авторовата цел да обори „историческо митотворчество“ има и своите поводи за критика, но е и повод за нов и оздравителен интерес към действително дискусионни моменти от църковното ни минало и настояще, пишат в предговора към книгата проф. Павел Павлов и проф. Борис Маринов. По думите им:

„Това, което авторът търси най-много, е ключ към разбирането на съвременната българска църковност – цел, която определя и използваните от него средства. Въпреки всичко, с всички изтъкнати тук недостатъци, а вероятно и с още много други, които читателят ще открие сам, смятаме този труд за интересен и полезен за всички православни българи, които са не само неравнодушни към своето минало, но и ревностни към своето настояще и бъдеще.“

Книгата обединява впечатляващ набор от исторически източници и изследва в дълбочина връзката между църквата, историята и културата, в опит да обясни обезпокоителното наблюдение на автора, че днес много българи твърдят, че са православни, но не участват активно в църковните дейности:

„Изследването беше подпомогнато от наблюдението, че Българската православна църква, която бива възхвалявана като културен освободител и духовен спасител на българския народ, има неизменната подкрепата на около 85% от българския народ днес, но в същото време обикновено бива посещавана от едва 0,5% от българите. За разбирането на тази очевидно противоречива ситуация се опитахме да изследваме историческата връзка, съществуваща между нея и българския народ.“

Джеймс Линдзи Хопкинс смята, че институцията на националната държава има отрицателен ефект върху развитието на Българската църква, че в движението за суверенна българска държава, религията и Църквата се превръщат в политически инструменти, използвани за постигането на българските национални цели. Той поставя много важни и особено актуални въпроси за бъдещето на Българската православна църква, за нейния авторитет, за духовната и социалната ѝ роля, за нейната съборност и истинска мисия.
Задълбоченият поглед на един изследовател, необвързан с историческото и културно минало, дава заявка за значителен принос в намирането на навременни отговори и развитието на Църквата като жива и действена.

За онлайн поръчки от ателие-книжарница „Къща за птици“ с 40% отстъпка до края на август: ТУК>>>

Текст: Зарина Василева