Книга на месеца за юли: „Писма до Русия“ от св. Софроний Атонски – извор на духовна пълнота и чиста радост 10.07.2024 – Posted in: . Софроний Атонски, Книга на месеца, Омофор – Tags: издателство Омофор, книга на месеца, писма до Русия, св. Софроний Атонски

Свети Софроний Атонски е роден в Москва на 22 септември 1896 г. и израства в голямо православно семейство с четирима братя и четири сестри. След завършване на средното си образование той изучава изящни изкуства, а след революцията заминава в чужбина. Преминава през Италия и Берлин в Германия и се установява в Париж в края на 1922 г. В годините на престоя си в Париж той излага произведения на изкуството в Salon d’Automne. През 1925 г. старецът Софроний пристига в светата обител на великомъченик Пантелеймон, като приема монашеството през 1926 г. Първата част от монашеския си път извървява на Света гора, където в продължение на осем години е под духовното ръководство на св. Силуан Атонски. Завършва живота си през 1993 г. в основания от него манастир „Св. Йоан Кръстител“ в Есекс, Великобритания.
„Писма до Русия“ (Омофор, 2015), представя особено съкровена кореспонденция на стареца Софроний до неговите сестри, която като чуден пъзел подрежда пътя му към Бога от най-ранна детска възраст. Писмата рисуват една вътрешна биография на душата, „защото в повечето случаи хората гледат предимно външното, но съдбата на всекиго – и на народите, и на отделните хора – зависи от самата нагласа на човека…“, пише той.
Проникновените думи на архимандрит Софроний са все така навременни и днес, когато човешката нагласа клони все повече към тъмната страна, както картинно описва борбата между доброто и злото в света:

„От време на време започвам да изпитвам умора от отвратителното явление в историята на света: най-добрите идеи не достигат сърцата и умовете на достатъчно много хора, и никога не сме видели истински мир на земята. Така е и в частния живот на всеки, и в живота на държавите, и в целия наш свят. Морално и интелектуално човечеството стои все още на много по-ниско стъпало от онова, на което би могло да се очаква по-красив и смислен живот.“

Личните обръщения, топлото чувство на близост и обич към близките му предразполага читателя да се почувства скъп и избран гост на тези интимни разговори. Съвсем скоро обаче става ясно, че думите на стареца Софроний не могат да се задържат в границите на страниците, на семейството, на страната… Затова и писмата до семейството прерастват в писма до Русия, а сетне и в животворни думи, които прескачат и границите на времето, за да останат пътеводни и до днес.
През личните истории и спомени, рисувайки скъпи картини от детството си или мрачни щрихи от трудностите в житейския си път, св. Софроний озарява с голяма чувствителност човешката душа и нейните терзания, анализира случващото се в света с дълбока мъдрост, широк мироглед и остра прозорливост:

„Дотегна ни студът в съвременния живот на света. Хората обикнаха повече враждата, отколкото любовта и приятелството. Руско-японската война беше увертюра към вакханалията на нашия век. Единствено в дните на най-ранното си детство усещах мир, а сега съм вече старец и не познавам мирни дни в живота на човечеството. Падението на хората – това е изключителна низост: толкова много станаха обсебените от демонизма; всяко ново научно откритие, чиито разходи надхвърлят многократно прехраната на огромно множество хора, преди всичко се насочва към насилие, война, престъпно желание да доминираш: на никого не дават да живее в мир тези „свръхчовеци“, способни да учат на злоба даже и дявола.“

Особеното емоционално състояние на едновременна възторженост, смиреност и чиста радост, което изпитва читателят, докато гостува на тези искрени думи на прозорливия духовник, на мислещия човек, на грижовния брат, е описано с ненадмината ювелирност от Венета Дякова, преводач на изданието:

„ Духовна и сърдечна пълнота намерих за себе си в кореспонденцията на отец Софроний със сестрите му. Превеждайки словото му, самата аз някак си ставах сестра за писмата му. И ми се искаше всяка негова дума да запазвам в сърцето си, изписана с главна буква – тъй както стоят в книгата от него подчертани думи: Мир, Свят, Молитва, Любов, Сърце, Живот, Истина, Вяра, Смисъл, Битие, Небе, Тайна…“

Всяка дума в тези писма тежи на мястото си, всяка болка намира своята утеха, всеки въпрос – своя отговор, всяко отчаяние – своя лек:

„И не се отчайвай“. Отчаянието може да има различен облик, различни лица. Някои са положителни, други гибелни. Необходимо е да се премине през отчаянието, за да се задълбочи разбирането ни за битието въобще и за нашето в частност. Иначе все ще сме в плиткото. Животът става прост и ясен не изведнъж, а след множество терзания. Но, ще повторя, всичко се свежда до немногословното: „ОТЧЕ НАШ“…“

За онлайн поръчки с 40% отстъпка до 31.07. от ателие-книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>

Текст: Зарина Василева